Мумии на русалки и гробни проклятия: как да отделим истината за археологическите находки от лъжите
разни / / October 06, 2023
Работата на изследователите изглежда напълно различна от филмите за Индиана Джоунс.
Археологическите разкопки понякога са обвити в много митове, а измислените истории често се появяват в медиите до истории за истински находки. Журналистът и популяризатор на науката Александър Соколов ни помогна да разберем къде е истината и къде лъжата. Можете да чуете пълната версия на разговора в новия ни подкаст „Spray of Science“, а по-долу е резюме с основните мисли.
Александър Соколов
Основател и главен редактор на научния портал ANTHROPOGENES.RU, ръководител на организационния комитет на форума „Учените срещу митовете“, популяризатор на науката.
Хората се занимават с фалшифициране на артефакти поради жаждата за печалба, но не само
Вярно е, че измамниците често фалшифицират археологически находки. Може би основният им мотив е да правят пари. Особено ако не говорим за фалшифициране на някои уникални неща, а за конвейерно производство. Това изхранва огромен брой хора по света - цели династии и артели.
Така е от древността. Винаги е имало хора, които са правили фалшификати, продавали са ги, живеели и живеят с това. Но освен печеленето на пари, има още
амбиция, желанието да станеш известен, да оставиш името си в науката. Авантюристите искат да бъдат запомнени и да им се възхищават. Да кръстим едно истинско научно откритие на името на фалшив учен.Така че целите на фалшификаторите обикновено са много по-интересни от алчността. Пример – изследвания на човек от Пилтдаун и човек от Кардиф гигант.
Човекът от Пилтдаун е фалшива сензация
Това фалшиво откритие е направено от археолога Чарлз Доусън. Някои учени видяха в откритието от началото на 20 век липсващо звено в еволюцията, преходна фаза между съвременния хомо и маймуна. Но надеждите им не се оправдаха.
Доусън каза, че се разхождал в град Пилтдаун и работниците, които пресяват чакъл, му показали находката си - фрагмент черепи. Нямаха нищо освен този фрагмент - работниците казаха, че всичко останало е изхвърлено.
Доусън, първо сам, а след това с помощници, извършва серия от разкопки в Пилтдаун. В резултат на това археолозите представиха на обществеността още няколко части от черепа и фрагмент от долната челюст. И тогава обявиха откриването на нов човешки вид. Според тях то се е появило преди повече от милион години. Неговият представител имаше много развит мозък, но долната челюст беше примитивна, като орангутан. Тогава, между другото, се оказа, че принадлежи на този маймуна.
Отначало обаче откритието се превърна в сензация. В края на краищата благородният прародител е намерен не някъде в Азия или Африка, а на територията на Великобритания. Мнозина харесаха този първи англичанин с голям мозък - прогресивен, развит прародител.
След това имаше Пилтдаун 2 - друга подобна находка. Но се оказа, че фрагменти от череп и кости, зъби и постоянни зъби, които археолозите откриха при разкопки, бяха засадени. Те дори не принадлежаха на един индивид, а на няколко, и то на различна възраст. И тези находки не са на милион години, а може би само на няколко века. Фалшивият артефакт най-вероятно е създаден от самия Чарлз Доусън.
Явно той си е измислил всички тези истории за работниците. Зъбите са изпилени, костите са боядисани, инструментите са засадени. Планирана, хитра фалшификация.
Александър Соколов
Важно е, че човекът от Пилтдаун не е бил като другите примитивни хора, открити в Китай или Африка. Те имаха мощни челюсти и малък мозък, но този представител на неизвестен вид имаше обратното. Когато учените успяха да анализират костите му в лабораторията и се убедиха във фалшификацията, те въздъхнаха с облекчение: мястото на еволюционно дърво този вид би бил труден за намиране.
Трудно е да се каже защо Чарлз Доусън се нуждаеше от този фалшификат. Докато го разкрият, той вече е починал. Но той успя да получи своя дял от славата.
Cardiff Giant - търговски фалшификат
В края на 60-те години на 19 век Джордж Хъл пристига в град Кардиф, Ню Йорк. Той послуша местния свещеник, който каза на енориашите, че някога тук са живели великани. И той му каза, че скоро ще покаже на всички такъв великан.
Той намери резачки за камък и купи голям блок гипс. От него направиха статуя в най-строга секретност. Те също направиха физиономия, подобна на него. След това беше изкуствено състарен, тоест специално обработен с киселина, някакъв вид метал натупаха пръчките, за да има дупки, и после тихо ги заровиха в полето, в парцела на братовчед им Хала.
Александър Соколов
Година по-късно авантюристът наел работници да изкопаят кладенец на това място. Те, разбира се, откриха „вкаменения гигант“. Тогава туристите започнаха да се стичат в Кардиф и собствениците на обекта разпънаха палатка на мястото на разкопките и таксуваха всеки човек с 50 цента за вход.
След това имаше обиколки в различни градове. Един ден определен Барнъм, друг авантюрист, се опита да купи статуята за 50 хиляди долара. След като получи отказ, той направи втори гигант от същия вид. И той започна да го показва за пари, като каза, че този на Хъл е фалшив, а неговият гигант е истински. Тогава имаше съдебен процес и всички фалшификати бяха разкрити. Но гигантът от Хала все още е в някакъв музей и носи пари.
Сред фалшификатите има не само артефакти, но и техните опаковки
Тоест, например, не само мумиите са фалшифицирани, но и саркофазите, в които лежат.
Това е факт. На пазара на археологически находки, както на всеки друг, всичко, което се търси, е ценно. Мумии до един момент никой не го оцени. Когато разбойници нахлуха в египетските гробници, те просто изхвърлиха останките и обърнаха внимание само на златото и камъните.
Тогава се появи търсене и мумиите започнаха да се търгуват. Но потокът от истински находки започна да пресъхва. Тогава се появиха фалшификатите. В същото време продажбата на комплекта „мумия в саркофаг“ се оказа по-изгодна от продажбата на тези артефакти поотделно.
Да кажем, че нищо не фалшифицираме, но имаме мумия от една гробница и саркофаг от друга. Можем да ги продадем по отделно. Но ако поставите мумията в саркофаг и също така поставите върху нея дрънкулки от третото погребение и снабдите всичко това с някаква легенда, тя може да се продаде много повече.
Александър Соколов
Ето защо в музеите все още можете да видите останки, носещи бижута от съвсем различна епоха. Например в един от музеите в Южна Америка има мумия с корона на главата. А в музея на Пушкин имаше глинен ковчег с останките на дете. И едва наскоро се оказа, че минисаркофагът е направен през 19 век, а мумията, която лежи в него, е на пет хиляди години. Сега този експонат е ценен като много стар, изкусен фалшификат.
Във Ватикана също се съхраняват уж детски мумии. Но в началото на 21 век учените ги анализираха с помощта на рентгенови лъчи. И откриха, че това са произволни кости на възрастни, които са умрели в Средна възраст. Но превръзките, в които са увити, са наистина древни - явно са свалени от някоя друга мумия. И костите също са покрити със злато отгоре - правено е в Шотландия през 19 век. Тоест, оказа се смесица от различни епохи. И такива случаи се случват доста често.
Авантюристите успяват да представят дори нереални създания за открития.
Пример за такава фалшификация е историята на русалките от остров Фиджи. В Югоизточна Азия, Япония и Китай мумиите се появяват през 18-19 век русалки. Те са били продадени на европейците и също са съхранявани в местни музеи и храмове. Днес в Япония има повече от 10 такива експоната.
Това е съставен продукт, плюшено животно, което е направено от части от различни животни. Тоест те взеха рибена опашка и я прикрепиха към тялото на маймуна, по някакъв начин я маскираха с папиемаше и я напълниха с памучна вата. Тонираха ги, смазаха ги и ги представиха за истински същества, уловени от някакъв рибар.
Александър Соколов
Някои от тези предмети се озоваха в европейски музеи, като британския. Днес те представляват интерес именно като плюшени животни, като занаяти, създадени да забавляват лековерните хора.
Още една гавра - цифри извънземни. Съществува мит, че мумии на неземни същества някога са били открити на перуанското плато Наска. Най-популярната от тях се казва Мария. Очевидно това са истински останки, които са открити в една от перуанските пещери.
Основата на фалшификата е тялото, което е мумифицирано след погребението. Тогава мумиите просто отрязали ушите и два пръста на всяка ръка, намазали тялото със специален състав и резултатът бил фигура, подобна на хуманоид. Освен това този и други подобни фалшификати са създадени от не особено висококвалифицирани специалисти. Антрополози и палеонтолози използваха рентгенови лъчи, за да открият, че това е фалшификат.
Археолозите не крият от обществото неудобни факти
Когато критиците искат да дадат пример как археолозите крият много, те си спомнят кристалните черепи. Подобни на тези, които видяхме във филма Индиана Джоунс.
Първите съобщения за подобни находки се появяват в началото на 20 век. Някои търсачи на античността казаха, че това са артефакти от Мезоамерика от предколумбово време. Други казват, че това е доказателство за посещения на извънземни. На черепите дори се приписвали магически свойства. Но всъщност и тези кристални неща се оказаха фалшиви. Важно е, че нито една официална археологическа експедиция не съобщава за подобни находки.
Най-известната фалшификация е черепът на Мичъл-Хеджис. Появява се през 20-те години на 20 век, а преди това няма новини за него. Първоначално черепът е бил притежание на някакъв колекционер, след това е продаден на търг. Тогава кристалният артефакт е придобит от Мичъл-Хеджис - между другото, това е един от прототипите на Индиана Джоунс.
Същият този Фредерик Мичъл-Хеджис по-късно си спомня, че го е намерил по време на експедиция до Британски Хондурас. И тогава дъщеря му Анна Мичъл-Хеджис казва, че тя го е намерила. Анна извади този череп със собствената си ръка през 1924 г. Но след това, когато започнаха да проверяват, се оказа, че тя дори не е била на тази експедиция. Освен това има документи, според които Фредерик Мичъл-Хеджис е купил черепа на търг за 400 паунда през 1943 г.
Александър Соколов
Има много такива разкрития. Но по някаква причина привържениците на теориите на конспирацията все още вярвамче кристалните черепи принадлежат на неизвестна цивилизация, а антрополозите просто не искат да го признаят. Има легенда, че Барнум, когато направил копие на кардифския гигант и започнал да излага фалшификата, казал: „Ако човек иска да повярва в чудо, той го купува“.
Археолозите нямат причина да крият фактите. Самите учени биха се радвали да направят зашеметяващо откритие, но истинската наука е много по-сложна от измамите. А тези, които се занимават с фалшифициране, се възползват от наивността и лековерност хора за егоистични цели.
Разкопаването на гробове не носи лош късмет
Има мит, че в древните гробници са скрити ужасни проклятия. И тези, които се осмеляват да отворят гроба, са изправени пред опасни капани, неизвестни болести и много нещастия. Или може би смъртта.
Да, всички, които разкопаваха гробницата Тутанкамон, вече са починали. Но не от проклятия - просто много време е минало оттогава. Човекът не е вечен и това не е новина.
В действителност археолозите не са суеверни хора. Те не обръщат внимание на възможни проклятия и не очакват да бъдат ужилени от скорпион или стъпкани от хипопотам. Учените просто помнят предпазните мерки и не поемат рискове там, където могат да минат без приключения.
Ако човек копае някакво средновековно гробище, теоретично има възможност да хване някаква инфекция. Затова има затворени обувки, ръкавици и известни предпазни мерки, но никаква мистика.
Александър Соколов
Още за разкопките и антиките🧐
- Антрополог Станислав Дробишевски: защо не е нужно да завиждате на древните хора
- 6 исторически артефакта, които се оказаха фалшиви
- „Вървиш, а костите на динозаври стърчат от земята“: интервю с историка палеонтолог Антон Нелихов