Вярно ли е, че антибиотиците намаляват имунитета и убиват микрофлората: фармакологът Елена Трубачева разсейва популярните митове
разни / / June 13, 2023
Като всеки мощен инструмент, антибактериалните лекарства могат да навредят. Но в повечето случаи те спестяват.
Антибиотиците са лекарства, които убиват бактериите или спират тяхното размножаване. В резултат на това колонията от микроби умира и лицето, което е атакувало, има отличен шанс скоро да се възстанови. Изглежда, че всичко е просто: това са необходимите лекарства и отличен инструмент за лекарите. Но има много трайни митове около антибиотиците.
Клиничен фармаколог Елена Трубачева каза, от което не трябва да се страхуват пациентите, на които лекарят е предписал тези лекарства. Записът от лекцията е публикуван в YouTube канала на проекта "ANTROPOGENESIS.RU“ – организатор на форума „Учените срещу митовете“. Lifehacker направи резюме на речта.
Елена Трубачева
Лекар, клиничен фармаколог, рехабилитатор, автор на повече от 100 учебни статии.
Антибиотиците са лекарства, които изследователите изследват само върху колонии от микроби в петриево блюдо. Но в човешкото тяло протичат по-сложни процеси, така че лекарите на практика трябва да вземат предвид много различни фактори, които влияят върху ефективността на лекарството. Има много митове, които
антибиотици изглеждат ужасни и неразбираеми лекарства. Нека анализираме най-популярните от тях.Мит 1. Антибиотиците са непредвидими и е най-добре да ги избягвате напълно.
Антибактериалните лекарства са наистина опасни, но само за микробите: лекарствата ги убиват. Но хората не са застрашени от самите лекарства, а от неправилното им предписване. Тук митът става верен: неконтролираното използване на антибиотици наистина може да доведе до непредвидими резултати.
Има няколко крайности, които могат значително да навредят на амбулаторните пациенти.
Достъпът до антибиотици без никакви ограничения е наистина опасен
Това е ситуация, при която всеки може да закупи всяко антимикробно лекарство в аптека. В резултат на това и лекарите, и пациентите получават само нови проблеми.
Ето един пример. Има такава група антибиотици - карбапенеми. Това са едни от най-мощните лекарства, които могат сериозно да помогнат дори при сепсис.
Неконтролираният достъп до тези лекарства доведе до факта, че в Бомбай преди 12 години в канализацията се появиха особено защитени Е. coli. В тях са открити ензими, които са способни да унищожат всички известни видове антибиотици като цяло.
Основният проблем е, че тези пръчици от Бомбай са си проправили път до други части на света. Стигнаха и до нашата страна. Лекарите се борят с тях, но понякога в различни клиники се появяват пациенти, които страдат от роднини на същите тези бомбайски микроби. Такива патогени водят до сериозно състояние на пациента и значително усложняват работата на специалистите.
Неправилното предписване на лекарства може да навреди
За съжаление това не е необичайно. Именно след такъв опит хората, които са получили напълно различен резултат от очаквания, започват да се страхуват от всякакви антибиотици.
Например, лекарят може да предпише лекарство, което няма ефект върху основния патоген, причинил заболяването, но унищожава всички други микроби. В резултат на това основният "враг", останал без конкуренти, се чувства страхотно и започва активно да се размножава. И болестта преминава в по-тежък стадий.
Друг пример показва как пациентите могат да нараниш себе си. Често срещан случай: лекарят предписва антибиотици за определен период, например 10 дни. Но пациентът спира да го прави по-рано. Или обратното: лекарят предписва хапчета след цикъл от интравенозни инжекции. Но по някаква причина пациентът смята, че капкомерите определено са по-ефективни и не изпълнява назначението да премине към хапчета.
И в двата случая ситуацията се развива по сходен сценарий. Симптоми болестите отшумяват, но оцелелите патогенни микроби все още остават в тялото. Веднага след като насоченото действие на антибиотика спре, тези индивиди незабавно започват да се размножават и да раждат нова колония от микроорганизми.
Ето защо е необходимо да се разбере следното за антибиотиците. Това е група лекарства с изключително локално, изключително точково действие. Но това се случва само в ръцете на специално обучени хора, тоест лекари или мои колеги – клинични фармаколози. И в ръцете на, извинете за жаргона, "простосмъртни", те наистина могат да бъдат опасни, просто защото лекарството е избрано неправилно. Само антибиотиците не са изцяло виновни.
Елена Трубачева
За пациентите, които са свикнали точно да следват всички препоръки, възниква важен въпрос: какво да правите, ако се страхувате от грешното назначаване. Има само един отговор: отидете във вашата клиника или друго лечебно заведение и потърсете клиничен фармаколог. Именно този специалист ще ви помогне да разберете дали всичко е наред с назначаването. антибактериално лекарства.
Пълният отказ от антибиотици може да доведе до сериозни последствия.
Когато човек категорично откаже да приема антимикробни лекарства, тялото му остава само с патогени. Ако заболяването е тежко, имунната система може да не е в състояние да се пребори с инфекцията. Резултатът може да бъде всякакъв, до летален. Ето защо не трябва да отказвате предписания курс на лечение.
Мит 2. Антибиотиците намаляват имунитета
Не, антибиотиците не влияят на имунната система. Нека да видим какво се случва с нея по време на атака на патоген.
При навлизането на опасни микроби в тялото се задейства механизъм, който лекарите наричат неспецифичен имунен отговор. Към колонията от патогени се втурват левкоцити и започнете да унищожавате врагове. В резултат на това тези защитни клетки умират заедно с патогените.
Ако източникът на инфекция е на повърхността на кожата - например под формата на малка драскотина - можете лесно да унищожите някои от микробите с антисептик. Тогава левкоцитите ще имат по-малко работа. Пациентът ще забележи това, тъй като на мястото на нараняване ще има много малко гной - тоест тези левкоцити, които са изпълнили своята мисия и са умрели. Ако раната е много малка, имунната система лесно се справя със задачата си - неутрализира микробите и премахва заплахата.
Сега си представете, че голяма колония от патогени е влязла в тялото. За да се справят с тях, популациите им трябва да бъдат намалени. Или направете така, че микробите да спрат да се размножават - тогава ще бъде по-лесно за тялото да неутрализира вече проникналите вредители. В противен случай левкоцитите може да не успеят да се справят и да загубят, а имунната система ще изпрати все повече и повече партиди бойци срещу микробите на мястото на битката.
В резултат на това възниква неприятна ситуация. Например при възпаление максиларни синуси получаваме гробище от отпадъчни бели кръвни клетки под формата на гной, подуване и сериозно възпаление. И имунната система не е в състояние да се справи с всичко това.
Да добавим антибиотици. Те ще намалят драстично популацията на патогени. Това означава, че те ще позволят на имунната система да започне да работи отново в обичайния си ритъм, да се справи с настоящата заплаха и да може да се бори с нови вредители.
Тоест, не антибиотиците намаляват неспецифичния имунитет - правят го микробите. Антибиотиците го връщат към нормалното здраве.
Елена Трубачева
Мит 3. Антибиотиците бързо убиват чревната микрофлора
Популярният мит, че антибиотиците със сигурност ще причинят опасна дисбактериоза, се създава от т.нар голяма фармация. По-точно производителите на пробиотици.
Отново ще говорим за типични ситуации, с които всеки може да се сблъска. Например, човек се разболя и лекарят му предписа курс на антибактериални лекарства с продължителност 7-10 дни.
В червата на всеки от нас живеят бактерии с общо тегло около 2-3 кг. И за една или седмица и половина е невъзможно да се убие и изчисти цялата тази маса. Просто не е възможно.
Но ако пиете антибактериални лекарства в продължение на години (уви, това също се случва, макар и изключително рядко), ще видим ефекта, за който вече говорихме преди. Един вид бактерии, обикновено най-патогенните, ще получат селективно предимство. Всички полезни микрофлора силно засегнати от антибиотици. Но някои анаеробни бактерии ще се чувстват страхотно и ще бъде много по-трудно да се справите с тях.
Същият ефект може да се получи, ако спрете курс от антибиотици, без да го завършите. В червата може да се развие щам, на който това лекарство няма да навреди в бъдеще.
Да, наистина има ситуации, когато човек, който приема антибиотици, има диария. Но това не е дисбактериоза. Като правило, това е начинът, по който се дразнят специални мотилинови рецептори червата. Това дразнене обикновено се причинява не от самите антибиотици, а от придружаващите вещества в таблетките.
Само това няма нищо общо с дисбактериозата, не изисква спиране на лекарството. Също като яденето на извара, кефир, пробиотици и цялата останала „цветомузика“.
Елена Трубачева
Разбира се, това не означава, че лекарят не трябва да обръща внимание на неприятните симптоми. Определено си заслужава, особено ако пациентът е лекуван дълго време и за няколко заболявания. Но всеки такъв случай трябва да се анализира конкретно и внимателно да се проучат всички съпътстващи обстоятелства. И не отписвайте всичко за дисбактериоза и не предписвайте необмислено пробиотици.
Мит 4. Антибиотиците отслабват
Това не е вярно, защото в нашия арсенал няма нито силни, нито слаби антибиотици. Но има неправилна употреба на антибактериални лекарства. Това се случва, ако лекарят избере грешно лекарство, предпише грешна доза и направи грешки във времето на лечението.
По правило след 48 или 72 часа след започване на антибиотика пациентът трябва да изпита облекчение. Ако не се откаже питие предписаните хапчета, след известно време се нормализират и клиничните показатели - тоест резултатите от изследванията също ще покажат оздравяване. Случва се след първите 48-72 часа нищо да не се случва. След това лекарят трябва да смени лекарството и отново да наблюдава реакцията на тялото.
За съжаление често се случва и друга тъжна ситуация. Някои лекари се опитват да прилагат едно и също лекарство срещу всички патогени наведнъж. Така някога се е използвал пеницилинът.
Естествено, когато такова лекарство удари микроб, който е естествено резистентен към него, нищо не се случва. Слаб антибиотик ли е, или изборът е грешен?
Елена Трубачева
Успехът в борбата с болестта зависи от лекаря, а не от "силния" или "слабия" антибиотик.
Мит 5. Антибиотиците са полезни в борбата с вирусите
Този мит се появи и засили по време на борбата срещу COVID-19. Да, по някаква причина навсякъде по време на пандемията се изписваха антибиотици. Някои лекари продължават да правят това и днес. Но въпреки огромния брой назначения на такива лекарства, те не оказват влияние вируси. И коронавирусът също.
Може би по време на пандемията е възникнал такъв сценарий. Възпалението на белите дробове често се лекува с антибиотици, а COVID-19 често води до пневмония. Затова лекарите предписаха антибиотици.
Проблемът е, че коронавирусът не е причинил бактериална пневмония, а вирусна. И ако лекарят се страхува от бактериална пневмония при тежък пациент, той трябва да предпише антибиотик. Освен това, ако има сериозни съмнения, че пациентът е заплашен пневмония има бактериален характер, лекарят първо трябва да предпише антибактериално лекарство и след това да вземе необходимите тестове.
Ако назначаването е направено навреме, лекарят успява да спаси пациента или значително да намали тежестта на заболяването. Но антибиотиците няма да помогнат при вирусни инфекции.
Научете как правилно да боравите с антибиотиците. На първо място, това се отнася за лекарите. Но пациентите също трябва да знаят какво да очакват от антибактериалните лекарства. И разберете в какви случаи си струва да се консултирате не само с терапевт, но и с клиничен фармаколог.
Когато призивът е правилен, няма да има нужда да се произвеждат митове, спекулации - ще е необходимо само да се изпълнят всички схеми на антибиотична терапия, които експертите са нарисували. Ако нещо не е ясно, трябва да зададете допълнителни въпроси, тогава всичко ще ви бъде обяснено. И в никакъв случай не трябва да използвате антибиотична терапия при всяко кихане.
Елена Трубачева
Прочетете също🧐
- Какво представляват зомби клетките и как да избягате от тях
- „Всеки брой стъпки е по-добър от нула“: президентът на FPA Дмитрий Калашников развенчава популярните митове за фитнеса и здравословния начин на живот
- "Няма безобидни болести." Педиатър Сергей Бутрий - за заблудите, които само вредят на здравето на децата