„Компетенциите на съвременния парламентарист: традиции и развитие“ - курс 24 000 рубли. от MSU, обучение 1 седмица, дата 04.12.2023г.
разни / / December 07, 2023
Доктор по право, ръководител на катедрата по теория на държавата и правото.
През 1992г Завършва с отличие редовния отдел на Юридическия факултет на Московския държавен университет на името на М.В. Ломоносов. Специализирала е в катедрата по теория на държавата и правото, подготвила курсова и дипломна работа под ръководството на професор О.Е. Лейста. През 1996г защитава докторска дисертация („Политически и правни учения на П. И. Новгородцев”); научен ръководител О.Е. Лейст), през 2013 г. - докторска дисертация („Неокантианството в руската философия на правото през втората половина на 19 - първата половина на 20 век“); научен консултант М.Н. Марченко). От 1996г — преподаване, от 2004г - в Юридическия факултет на Московския държавен университет. От 2021г - и около. управител, от 2022г — Ръководител на катедрата по теория на държавата и правото и политически науки.
Изнася лекции, провежда практически и семинарни занятия по дисциплините: „История на политическите и правни учения”; „Философия на правото”; „Теория на управлението и правата”; „Философия на правото: Европа и Русия“; „Неокантианска философия на правото”; „Методология на познанието за правото. Философия. История. Теория“; "Проблеми на философията на правото: история и теория."
Член на дисертационния съвет на Юридическия факултет на Московския държавен университет. Член на дисертационния съвет на Института за държавата и правото на Руската академия на науките. Член на експертната комисия по правни науки на Московския държавен университет. Експерт на ръкописи на учебни издания на Асоциацията по юридическо образование. експерт по РАН. Експерт на Съвета по право и политически науки на ВАК.
Под ръководството на E.A. Фролова защити: докторски дисертации: Н.А. Шавеко („Правна доктрина на Рудолф Stammler", 2017), B.V. Лесива „Правен реализъм: Доктрината на Оливър Холмс за съдебното законотворчество“, 2022 г. G.); докторска дисертация L.V. Лукянчикова („Пряката демокрация в Русия през 16-20 век. (Исторически и методически изследвания)“, 2018). Организатор и участник в множество научни конференции, кръгли маси, студентски клубове. Обръща голямо внимание на развитието на междууниверситетските връзки, включително с юридическите университети на Република Казахстан, с СУ „Климент Охридски“, Великотърновски университет „Свети Кирил и Методий“. (България).
Е.А. Фролова е член на редакционната колегия на списанията „Законодателство”, „Правосъдие”, „Вестник” Руска християнска хуманитарна академия", редакцията на списанията "Бюлетин на Московски университет. епизод 11. Право“, „Върховенство на закона: теория и практика“. Член на редакционната колегия на сборника „Иновативен център за развитие на образованието и науката” (ИЦРН) в направление „Право”.
Основната област на изследване на E.A. Фролова - история на философията и методология на правото, обща теория на правото, история на политическите и правни учения. Публикуван в чужбина, по-специално в Китай, България, Великобритания, Беларус, Македония и Казахстан. Автор е на над 700 научни публикации. Сред тях са редица монографии: „P.I. Новгородцев за правото и държавата" (Москва, 2001 г.); „Неокантианска философия на правото в Русия в края на 19 - началото на 20 век“ (Москва, 2013 г.); „Проблеми на теорията и философията на правото“ (Москва, 2015 г., 2-ро изд., рев. и допълнителни 2018); „Методология и философия на правото: от Декарт до руските неокантианци“ (М., 2018, 2019-2021); „Философия на правото в Русия: неокантианството (втората половина на 19 - първата половина на 20 век)“ (Москва, 2019, 2020, 2021); „Рационални основи на правото: класика и модерност“ (М., 2020 г., 2021 г., 2-ро изд., рев. и допълнителни М., 2023); „История на политическите и правни учения: учебник“ (М., 2017, 2018-2020, 2-ро изд. преработен и допълнителни М., 2020-2021), „Моралната философия на П.И. Новгородцева" (М., 2023). Автор на учебно-методически комплекси по теоретични и правни курсове.
Е.А. Фролова е участник в много колективни монографии: „Проблеми на теорията на правото и държавата, история. политическа и правна мисъл: Сборник с трудове на студенти, приятели, колеги на професор О.Е. Лейст“ (ИК „Едилет“, 2005 г., Алмати); „История на Юридическия факултет на Московския държавен университет. Университет на името на M.V. Ломоносов": в 3 тома. Т.II. (М., 2005); „Проблеми на философията на правото (до 140-годишнината от рождението на Павел Иванович Новгородцев) / изд. А.Н. Литвинов" (Луганск, 2006 г.); „Актуални проблеми на държавата и правото в Руската федерация и Република Македония: Сборник с научни статии / Реп. изд. А.Е. Шерстобитов“ (2006); „Познанието за държавата и правото в марксистка перспектива: проблеми на научния подход / Методология на правната наука: състояние на проблема, перспективи“ (М., 2008); „Институтите на държавата и правото в тяхното историческо развитие. сб. научен статии за 60-годишнината на Владимир Алексеевич Томсинов / Отг. изд. ТЕЗИ. Новицкая" (М., 2012); „Философия на политиката и правото. Годишник на научните трудове. Социална еволюция и социални революции. Посвещава се на 100-годишнината от Руската революция / Под. обща сума изд. проф. Е.Н. Мощелкова“ (М., 2017); „Философия на правото: П.И. Новгородцев, L.I. Петражицки, Б.А. Кистяковски / ред. Е.А. Прибиткова“ (М., 2018); „Философия и психология на правото: съвременни проблеми. Сборник научни трудове / Под редакцията на. изд. В И. Жукова (М., 2018), „Изборът на дългосрочна стратегия в условията на глобална нестабилност и цивилизационното наследство на Русия” (М., 2018); „Плурализмът за анализ на правотата: от историята до политико-правната мисал” // Модерно право (София, 2018, на бълг. език); „Право, право и съд в ранните произведения на Карл Маркс (към 200-годишнината от рождението на Карл Маркс) Маркс); респ. изд. В.В. Лазарев“ (М., 2019); „За ценността да си прав“ (София, 2019 г., на бълг. език); „С.И. Хесе като философ на правото / Държава, общество, църква в историята на Русия от XX-XXI век“ (Иваново, 2020); 俄罗斯当代法律科学的基本研究方法 (Фундаментални правни науки: методология на изследване)// 重庆三峡学院学报 (Бюлетин на института Чунцин-Санся, 2020 г., на китайски. език); „В дълг на паметта (алманах, посветен на преподавателите от Юридическия факултет на Московския държавен университет - участници във Великата отечествена война)“ (М., 2020, 2021); „Ценността на човека в евразийския модел на конституционализма: от идеи към реалност (до 25-годишнината от Конституцията на Република Казахстан)“ (Нур-Султан, Казахстан, 2020 г.; „Стойността на правото в руската философия на правото (Б. А. Kistyakovsky)“ (Бирмингам, Великобритания, 2020 г., на английски. език)); „Изясняване на истината – съвременни национални и международни правни перспективи“ (София, 2022 г., на бълг. език).
Е.А. Фролова е съавтор на много учебници и учебни помагала: „История на политическите и правните учения / изд. О.Е. Лейста" (Москва, 1997, 1999, 2000); „История на политическите и правни учения: хрестоматия / Под общ. изд. О.Е. Лейста" (Москва, 2000 г.); „История на политическите и правни учения / Изд. О.Е. Leist и V.A. Томсинова“ (М., 2004, 2006, 2009); „Философия на правото. Лекционен курс: 2 тома / Отг. изд. М.Н. Марченко" (М., 2011, 2013, 2014, 2017-2020); „История на политическите и правни учения / изд. М.Н. Марченко" (М., 2012, 2015-2017, 2019, 2020); „Социология на правото. Лекционен курс: 2 тома / Отг. изд. М.Н. Марченко“ (М., 2015); „Съвременно правно разбиране. Курс лекции / отг. изд. М.Н. Марченко“ (М., 2016); „Теория и методология на правната наука: в 2 ч. / отговор изд. М.Н. Марченко“ (М., 2019), „Правна конфликтология: теория и методология на изследването / отг. изд. М.Н. Марченко (М., 2022).
Е.А. Фролова е главен редактор на колективни монографии: „Правната наука в съвременния свят: Русия и България” (М., 2020), „Философия на правото. Есета“ (М., 2021) „Право. Поръчка. Ценности“ (М., 2022, 2023); един от членовете на редакционната колегия и автор на колективната монография „Теоретични и правни науки на XXI век: проблеми на използването на анализа и особено на методологията / QUO VADIS, JUSTITIA? Развитието на правите системи през погледа на юридическите факултети” (София: Университетско издателство „Св. кл. Охридски“, 2020 г., на български език. език); Речник „Философия на правото / Общ. изд. и комп. В.Н. Жуков“ (М., 2020 г., 2-ро изд., преработено. и допълнителни М., 2021). Освен това Е.А. Фролова е един от авторите на други справочни издания: „Антология на световната правна мисъл в пет тома. T. III" (М., 1999); „Голяма руска енциклопедия“ (Москва, 2000 г.); „Руската философия: Енциклопедия. 3-то издание, преработено. и допълнителни / Под общ изд. М.А. Маслина“ (М., 2020); „Философски речник / Изд. А.А. Гусейнова и Ю.Н. Солодухин. Comp. П.П. Апришко, А.П. Поляков“ (9-то изд., преработено. и допълнителни М., 2021).
В своите произведения E.A. Фролова обръща специално внимание на методологическия плурализъм в областта на правното разбиране, аксиологията на правото и идеите за правова и социална държава. Тя беше една от първите, които показаха рецепцията на кантианската философия (главно Баденската школа) върху руската философия на правото в края на 19 и началото на 20 век. (Е.В. Спекторски, П.И. Новгородцев, Б.А. Кистяковски, В.С. Соловьов, Е.Н. Трубецкой, В.А. Савалски, Н.Н. Алексеев, Н.А. Бердяев, П.Б. Струве, С.Н. Булгаков и др.). Правото, според Фролова, е антиномично и многостранно: то е едновременно част от природата (доминират причинно-следствените връзки) и културата (сферата на съзнанието и свободната воля). Като се свързва с ценностите и традициите на обществото, правото винаги е органичен елемент от националната култура. Правото, като социален регулатор, макар и да се стреми към универсалност, не може да се приложи към всички исторически типове общество. Многостранността на правото се отразява в плурализма на доктрините за него, групирани в три основни типа правни разбирания: правно-догматично (правото е право), социологически (правото е правоотношение, правен ред и актове на прилагане на правото), естествено право (идентификация на правото с правното съзнание и правното идеален). Тъй като правните доктрини се основават на своя уникален комплекс от теоретични, методологически, ценностни и идеологически подходи, видове праворазбиране не могат да бъдат механично сведени до едно тълкуване на правото, което има безспорен истината. Плурализмът на подходите оказва влияние върху обособяването на правните науки, които до края на 19в. се делят на теория на правото, социология на правото и философия на правото.
Информация за научната дейност на E.A. Фролова в базата данни на MSU ВЯРНО
Ж. Москва, територия на Московския държавен университет на името на M.V. Ломоносова, Leninskie Gory, d. 1, стр. 13