6 въпроса от уроците по литература, които ни вредят в четенето и в живота
разни / / October 15, 2023
Книгите не са длъжни да ни учат, а героите не могат да се делят на добри и лоши.
Учителите по литература са различни и преподават различно. Но повечето от нас вероятно са чували тези въпроси често в училище. А сега ни пречат да четем, да мислим и да живеем.
1. На какво ни учи тази книга?
Нека започнем веднага с убеждението, че литературата, както и другите форми на изкуство, е длъжна да научи на нещо, да предаде нещо. Това е грешно. Творбите се създават по различни причини. Някой наистина се опитва да вразуми всички и да им покаже как да живеят. Например в творбите на Лев Толстой можете да видите как той буквално стои на табуретка и говори истината. Но някои хора просто не могат да мълчат, други искат да отидат във вечността, а други искат да изплатят хазартните си дългове. Всеки го има автор вашата собствена мотивация.
И тогава творбата тръгва на собствено плаване и всичко зависи от читателя. Една книга може да го научи, да го вбеси, да го забавлява, да го остави безразличен – тук няма правилен отговор. И няма педагогическа задача, особено ако е писана в епохата на модернизма и по-късно. Опитайте се да обясните какво учат стиховете на Велимир Хлебников, например, освен факта, че оттогава можете да пишете така.
Но дори ако книгата е замислена от автора като учебник по живота, това не означава, че си струва да се извлекат поуки от нея. Светът се променя и много неща, които се смятаха за нормални по времето на писателя, сега са причина отмени човек. И дори в по-малко възмутителни случаи съвременната оптика позволява да се преосмисли случващото се.
Например Татяна Ларина - „сладък идеал“ - в последното обяснение с Онегин казва:
Обичам те (защо да лъжа?),
Но аз бях даден на друг;
Ще му бъда верен завинаги.
Какво учи нейното действие? Дори мненията на класиците бяха разделени. Фьодор Достоевски в речта си „Татяна Ларина - апотеозът на руската жена“ нарича нейното действие смело и правилно. Защото да отвърнеш на Онегин би означавало да покриеш мъжа си със срам и да го направиш нещастен. Междувременно съдбата на истинската руска жена, според Достоевски, е да издържи, докато всички около нея са щастливи. Но критикът Белински го нарече „профанация на чувствата и чистотата на женствеността“.
Но на какво трябва да ни научи книгата в крайна сметка? Оценявайте постиженията феминизъм, очевидно, защото тогава Татяна нямаше да бъде принудена да се омъжи. Тя може да получи образование и да си намери работа, да изпрати Онегин, но и да изпрати съпруга си и да не остане в нещастен брак. Но ние знаем това не благодарение на романа Пушкин, но благодарение на целия друг опит.
Не само книгите, а изобщо всичко, което се случва около нас ни дава повод за размисъл. Ние сами решаваме какво да вземем от това. Някои хора се учат от собствените си грешки, някои от тези на другите, а някои постоянно стъпват върху едни и същи грешки.
Ако произведенията на художествената литература бяха задължително преподавани, това би било директивно послание, което изобщо не би трябвало да се обсъжда. В крайна сметка в уроците по физика те не обсъждат правилността на формулите в учебниците.
Следователно би било по-правилно да попитаме не какво учи книгата, а какви мисли е подтикнала читателя и какви изводи е направил за себе си.
2. Какво е искал да каже авторът?
Да вървим без много предисловия: нямаме представа какво е искал да каже авторът. Освен ако не е пуснал обяснително есе или не е дал интервю, в което да му бъде зададен точно този въпрос.
Преподавателите в университетите напълно предават идеята, че не знаем нищо за желанията на автора и работата му може да се тълкува по различни начини. Обаче училище учители често настояват, че има само един правилен отговор. Защото критикът Добролюбов го е завещал така, така е написано в учебника или педагогическият институт е казал. Или защото самият учител смята така.
В резултат на това анализирането на прочетеното, което уж трябва да допринесе за появата на нови мисли, се превръща или в игра на отгатване, или в сляпо придържане към авторитети. Което е по-скоро вредно и в четенето, и в живота.
Можем само да гадаем какво е имал предвид авторът, анализирайки неговата биография, социокултурната и политическата ситуация, в която е живял. Но не можем да знаем със сигурност. Затова би било по-полезно да попитаме какви идеи имаме събрани от книга и защо точно така. И тук отново няма един правилен отговор.
3. Кой е положителният герой в книгата и кой е отрицателният герой?
Това включва всички въпроси, които предполагат разделяне на света на черно и бяло. Но когато става въпрос за герои, нещата стават изключително сложни. Защото както към хората, така и към антропоморфните същества, които олицетворяват хората, разбира се, не може да се подходи с такъв стандарт.
Човекът е сложно, многостранно същество. И в литературата също, дори и да говорим за прости жанрове. Например в класически приказки героите обикновено са доста плоски. Но те могат да бъдат и по-дълбоки, отколкото изглежда, ако излезем извън границите на конкретно събитие, както красноречиво ни казват съвременните интерпретации. Например, мащехата със сигурност е зла, но едва ли се е родила такава и е разклатила отровна ябълка в люлката си вместо дрънкалка.
Хората, или в нашия случай героите, обикновено не могат да бъдат ясно положителни или отрицателни. Но действията им могат да бъдат такива. Опитите да разделим някого на добри и лоши нанасят още повече щети, когато пренесем този навик в реалния живот от уроците по литература. И ние го правим, иначе не бихме го окачили толкова щедро преки пътища върху други.
Много по-интересно е да гледаме на героите като на триизмерни личности, а не като на плоски фигури. И говорете какви са техните положителни и отрицателни страни, как се изразяват и как са дошли да живеят така.
4. Какви техники е използвал авторът?
Изглежда невъзможно да се изучава литература, без да се разбира как се пишат книгите. Но повечето хора няма да се нуждаят от това в живота повече от алгебрата.
Деконструкцията на произведение на изкуството ще бъде полезна само за тези, които искат да се свържат професионално с книгите. Но за всички останали подобен анализ може напълно да обезсърчи всяко желание за четене, защото измества фокуса.
Например много хора обичат музиката и знаят как да включат плейъра, за да я слушат. Но малцина се интересуват от разглобяването на притурката и сглобяването й отново. Ако всеки получи такава задача, повечето ще останат да седят мълчаливо с куп подробности.
Авторските техники е най-добре да оставим на литературоведите и бъдещите писатели, а не на седмокласниците.
5. Какво беше облечен главният герой?
Когато детайлите имат значение, те се запомнят. Ако всичко в Достоевски е жълто, ние няма да забравим това до края на дните си, независимо дали ни харесва или не. Ако някой се изкашля при Ремарк, знаем със сигурност, че всичко ще свърши с туберкулоза. Ако в детективска история брюнетка с нож проблесна на първата страница, тогава със сигурност ще обърнем внимание на цвета на косата на другите женски герои. Но ако героинята носи червени ботуши, които нямат ефект върху сюжета, това знание е полезно само за косплей, в противен случай е маловажно.
Подробностите от произведенията са удобни за използване при съставяне на тестове, викторини и други подобни. Но механичното им запаметяване не носи нищо полезно, освен това много затруднява четенето. Трябва да умееш да прескачаш маловажното – и в книгата, и в живота.
6. Какво мислиш за това? Но само по думите на Белински и Добролюбов
Въпрос "Какво мислиш?" само по себе си е страхотно. Трябва да се чува по-често навсякъде. Проблемът е отговорът. Малко хора искат да чуят какво наистина мислим. И това се отнася преди всичко за часовете по литература.
В 10-и клас дойде при нас нова учителка по литература. И тя ме помоли да пренапиша първото си есе - въз основа на "Гръмотевичната буря" на Островски. Не защото беше лошо или неграмотно, а защото не може да се мисли, че Катерина не е такъв „лъч светлина в тъмно царство“. Учителят ми предложи да препиша работата от някакъв сборник с готови есета. Когато разказах на баща ми, който е 22 години по-възрастен от мен, за това, той сподели абсолютно същата история. Той също така написа, че самоубийството е това не е опция, и оценката му беше намалена за това.
Заключенията на читателя могат да бъдат неоснователни, нелогични и повърхностни. Но мисленето е умение, което трябва да се развива. Това може да стане само чрез смело и свободно мислене, а не чрез повтаряне на чужди мисли или приспособяване към верния отговор. В живота това е много ще дойде по-удобно.
Освежете връзката си с книгите🧐
- Как да замените навика да седите в социалните мрежи с четене
- Как да четем няколко книги едновременно
- Как да четем трудни книги, за да развием интелигентност
- 7 класически произведения, на които сега гледате по различен начин, отколкото в училище: казва книжният блогър Полина Парс