Знаете ли защо Луната не пада на Земята?

Със сигурност сте гледали филма "Падане на луната». Или четете научнофантастични романи за бедствия. Или просто погледна нощното небе и си помисли за вечното. Хрумвал ли ви е въпросът защо Луната не пада на Земята? Нека да го разберем заедно.

Теорията за гравитацията, формулирана от Исак Нютон през 17 век, описва въртенето на небесните тела по техните орбити, включително движението на Луната около Земята. Според него силата на привличане между два обекта е пропорционална на техните маси и обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях.

Тоест Земята привлича Луната със своята гравитационна сила, но тя прави същото. Това взаимодействие се определя от масите и разстоянието между обектите.

Ако Луната висеше неподвижно във вакуум, Земята би я притеглила с много по-силната си гравитация и спътникът би паднал върху нашата планета. Така-така вариант.

Но луната, за щастие, се движи около Земята, и то със значителна скорост – 1,023 km/s. Това осигурява необходимата инерция - свойството на обекта да поддържа състоянието си на движение, ако върху него не действат други сили. Благодарение на нея

Луна остава в своята орбита.

Ако нашият спътник се движеше по-бавно, гравитацията на Земята щеше да надделее над движението му и той щеше да падне върху него. Ако Луната правеше това по-бързо, тя щеше да излезе от орбита и да полети в космоса.

Къде Луната има такава инерция, че се върти в орбитата на Земята от милиарди години и е добре? Е, за да отговорим, трябва да си спомним как се е формирал нашият спътник.

Според съвременните представи (т.нар. теория за гигантски удар), Луната е възникнала, когато голям обект с размерите приблизително на Марс се разби в Земята. Това се е случило преди около 4,5 милиарда години. В резултат на това Земята и небесното тяло, което се сблъска с нея (планета Тея), се сляха в една планета, където се намираме сега ние живеем.

Силата на удара беше толкова голяма, че изхвърлените отломки никога не паднаха обратно, а се събраха в орбита и образуваха Луната. Вижте тази анимация на НАСА, за да получите по-добра представа как изглежда. В действителност процесът е такъв претенция учени, отне само няколко часа.

За щастие в този момент на Земята все още не е имало никой (животът не е възникнал тогава), така че всички тези завладяващи събития от космически мащаб са се случили без нас. Ние наблюдаваме само резултатът от сблъсъка е Луната.

Според закона за запазване на движението, ако върху даден обект не действат външни сили, тогава неговият импулс (произведението на масата и скоростта) се запазва. И тъй като в космическото пространство няма значително съпротивление или триене, Луната продължава да се движи по инерция и се движи около Земята по нейната орбита.

По този въпрос спътникът няма да падне на нашата планета, а напротив, постепенно отлита в пространството. Мощната гравитация на Земята я забавя завъртане около собствената си ос - това се нарича приливно взаимодействие. Поради това Луната се отдалечава от Земята с приблизително 3,8 см на година. След милиарди години нашият спътник най-вероятно ще отлети, но дотогава планетата вече ще бъде необитаема поради покачващите се слънчеви температури.

Така че не се притеснявайте, луната определено няма да ни падне.