Опенхаймер е безмилостно красив филм на Нолан, който е просто невъзможно да бъде обичан.
разни / / July 20, 2023
Без спойлери, но обиден.
На 20 юли, Oppenheimer, новият филм на Кристофър Нолан, излезе по целия свят.
Филмът е базиран на книгата на Кай Бърд и Мартин Шеруин „Американски Прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“. Робърт Опенхаймер ръководи проекта Манхатън, който разработва атомната бомба. Нарцистичен интелектуалец, женкар, комунист – колегите и политиците на Опенхаймер не го харесваха заради личните му качества, а пацифистите – заради творението му. Именно бомбите, разработени от учения, бяха пуснати върху японските градове Хирошима и Нагасаки.
Събитията във филма се развиват в няколко времеви плана. В първия Робърт Опенхаймер работи върху създаването на ядрени оръжия, във втория се опитва да спре производството на водородна бомба и призовава за край на Студената война.
Кристофър Нолан сам написа и режисира филма. За Oppenheimer той избра екип от тези, с които вече е работил: операторът Хоите ван Хойтема (Interstellar), монтажистът Дженифър Лейм (Tenet), композиторът Ludwig Goransson (Tenet).
Във филма участват Килиан Мърфи, Мат Деймън, Емили Блънт, Робърт Дауни Джуниър, Джош Хартнет, Бени Сафди, Гари Олдман и др.
Нула емоции
Опенхаймер определено е най-безчувственият филм на Кристофър Нолан. В Аргумент имаше ужасна, но разбираема любовна линия, Опенхаймер също е лишен от това. В началото на филма изглежда, че тук основната емоция ще бъде отчаяние, ужас от стореното, омраза към себе си, може би дори мегаломания. Нолан обаче води зрителя по стандартните сюжетни тропи и дори не предлага съчувствие или съпричастност. Това е толкова сух филм, че понякога прилича на суров документален филм.
Не е изненадващо, че кулминацията на Опенхаймер е изместена, ако не в средата, то само малко зад екватора на картината. За емоции трябва да отидете при Барби.
Неразкрит главен герой
По време на филма на зрителите се показва герой, когото е малко вероятно да могат да характеризират по някакъв начин след гледане. Робърт Опенхаймер е човекът, който създава ядрено оръжие, и тук биографията му свършва. В началото на картината той изглежда като луд учен, който се интересува повече от живота в теории, отколкото в реалността - доста познат тип. Но тогава Нолан изглежда смесва морал и някои човешки черти в него. Какво точно не е ясно.
Опенхаймер може да се сравни с Играта на имитация, където Бенедикт Къмбърбач изглеждаше като същия учен. Но за разлика от персонажа на Килиан Мърфи, неговият герой буквално излъчва гениалност и предизвиква много по-голям интерес.
Ако имате желание да научите поне нещо за Опенхаймер, тогава Нолан ще ви разочарова - това е по-скоро преразказ на събития от живота, но не и лични качества, а още повече мисли и идеи. Или Опенхаймер се радва, че е създал ядрено оръжие, или се самообвинява. Дали иска да спре разработването на нови видове оръжия, защото се тревожи за света или защото някой ще създаде по-силна бомба и ще стане главният учен, някакъв победител в задочен спор? Ами загиналите японци в Хирошима и Нагасаки, съжалява ли ги? Или смъртта им е просто част от работата?
Може да изглежда, че Робърт Опенхаймер е напълно лишен от емпатия, но в една сцена демонстрира обратното. Тоест, човекът не му е чужд, но Нолан сякаш изрично отказва да покаже човешката страна на героя. В един от диалозите на Опенхаймер се казва, че винаги е искал да изглежда по-сложен, отколкото е в действителност. Абсолютно същото твърдение може да се отправя към филма.
Скучни второстепенни герои
При второстепенните герои ситуацията е различна. Повечето от тях са прости функционални герои, които се обявяват още в първата си сцена. Генерал Гроувс е привидно зъл военен, който ще се намеси в нормалната работа на Опенхаймер, но той е изигран Мат Деймън, така че е лесно да се предположи, че има доброта и смешно чувство зад въображаемата сериозност хумор. Минават няколко сцени и прогнозата се сбъдва - Деймън рядко играе други герои.
Съпругата на Опенхаймер е алкохоличка и като човек тя е ограничена до това, нищо повече не се знае за нея. Въпреки че се играе от невероятната Емили Блънт, чийто талант просто не се използва.
Нищо не се знае за други герои: за любовницата на Опенхаймер, за неговите подчинени. А хвърлянето на официалния Луис Щраус, което отнема безумно много екранно време, говори малко за него, да не говорим за главния герой.
Огромен ансамбъл от брилянтни актьори играят познатите им роли. Е, че Гари Олдман в образа на Хари Труман изглежда интересно, но той буквално има една сцена.
Не само героите се оказаха празни, но и техните взаимодействия. Защо Опенхаймер напуска една жена и отива при друг? Няма нито един диалог, показващ духовната му близост с поне един човек. На него не му пука за жена му, а на нея не му пука? Заради него ли пие или просто така? Опенхаймер има ли приятели или всички са му колеги? Твърде много въпроси без отговор за филм, който е дълъг 3 часа и има безумно много диалози.
Техническо съвършенство
Но ако с пълнежа на Опенхаймер всичко е тъжно, то визуалните ефекти са великолепни и разнообразни – операторът Хоите ван Хойтема свърши несравнима работа, използвайки безкрайно много трикове. Портретите са някак неземни – не е изненадващо, че са толкова много в трейлъра.
Пламъци, ярки светлини и други ефекти от експлозията на бомбата се показват в целия филм, понякога дори в диалог. Дженифър Лейм даде всичко от себе си тук - Опенхаймер има невероятен монтаж, който вдъхва живот на много сиви сцени. Е, звукът е най-доброто нещо във филма. Последните картини на Нолан са направени за IMAX, а IMAX е направен за Нолан.
Ако разглеждаме филма само като аудиовизуален спектакъл и не обръщаме внимание на наратива, то Опенхаймер е основното произведение на Кристофър Нолан. Но това го прави по-тъжно, защото всичко останало, е, не достига до гениалната обвивка.
Вече познат покойния Нолан
Има достатъчно хора по света, които ценят Нолан за "Remember" и "Insomnia", но отхвърлят всичките му следващи проекти. Гигантомания, самоповторения, патос – причините са различни. „Опенхаймер“ показва какъв е покойният Нолан, тъй като се състои от елементи от минали филми. Работата е там, че оттук нататък Кристофър Нолан не измисля нищо - той вече знае как.
Главният герой е гениален учен, който мисли, че е извън собственото си време и пространство, много напомняйки на героя на Макконъхи от "Междузвезден». Науката му служи едновременно като начин на живот в обществото и като вид фокус - както в Престижът. И всичко това е потопено в технически разработки, възникнали още в Interstellar, но напълно въплътени в Dunkirk.
За пореден път режисьорът използва нелинеен разказ – след Memento, Argument и донякъде Interstellar и Prestige, където финалът обръща всички събития.
За пореден път Нолан има ужасни женски герои - изглежда, че след Memento (заснет по книгата на Джонатан Нолан) просто не е имало интересни жени във филмите му. Съпругата на главния герой е алкохоличка, една любовница е психопат, а другата е просто блондинка - нищо повече не се знае за тях. И е тъжно.
„Опенхаймер“ е класически пример за филм, който трябва да се гледа строго на кино, а още по-добре в IMAX. Когато историята стане твърде скучна, брилянтният звук и прекрасният монтаж са истинско удоволствие. Но ако искате да знаете кой е Робърт Опенхаймер и какво е мислил, когато е създавал най-ужасното оръжие в историята на човечеството, тогава филмът на Нолан няма да ви помогне. Нолан се интересува от нещо друго – да разбере какво е то.
Прочетете също🧐
- Защо Astral 5: Red Door просто издоява франчайза и се преструва на ужас
- "Кентавър" - психологически трилър с Юра Борисов се оказа твърде неравен, но има нещо в него
- Mission: Impossible: Deadly Reckoning излезе. Том Круз отново рискува живота си и се бори с ИИ
- Вторият сезон на "Фондацията" все още е далеч от литературния източник, но радва с красива картина
- Диво темпо и мистична Москва. Мини-сериалът "Където цъфти артемизия" приятно изненадан