„Няма смърт или деградация на руския език“: интервю с лингвиста Максим Кронгауз

Максим Кронгауз е лингвист, доктор по филология и професор в Руския държавен хуманитарен университет и Висшето училище по икономика. В лекциите си той разказва как се променя руският език, какво допринася за това и защо борбата за неговата „чистота“ е безсмислена.

Lifehacker разговаря с учен и разбра защо онлайн комуникацията допринася за развитието на неграмотността, какво да направите, за да обогатите речника си и дали филмите ще помогнат по този въпрос. Научихме и как лингвистите разбират, че е време да добавим определена дума в речника и защо правилата на руския език се променят толкова бавно.

Относно лингвистиката

- Защо решихте да изучавате езици?

Реших да не уча езици, а да се занимавам с лингвистика - тоест да изучавам езика като универсален механизъм. А непосредственият стимул беше интересът към родния език - руския. Лингвистиката е разнообразна наука и нейните представители са не по -малко разнообразни. Например има лингвисти, които изучават теория.

Интересувам се повече от живия език. Затова се съсредоточих върху изучаването на модерното Руски - през последните десетилетия се опитвам да разбера как и защо се променя. И това се случва доста бързо. Така изследователският процес се превърна в своеобразна надпревара за езика.

- Какво се случва в света с езика сега?

С езици или език - това са различни въпроси. Ще се съсредоточа върху руския. Има няколко фактора, които влияят силно върху него и водят до промяна. Въпреки че много от това, което ще изброя, се отнася и за други големи езици.

• Социален фактор. За нас това беше перестройката на 1985-1991 г. Желанието за абсолютна свобода по онова време доведе до интензивни промени в езика. Родните на езика с радост нарушават всички правила, включително правопис, нарушени норми, използват псувни, народен език, жаргон.
• Технологичен прогрес и появата на нови видове комуникация. Появата на Интернет доведе до появата на нови комуникационни пространства с безпрецедентни условия за комуникация. Дори изобретението на мобилния телефон доведе до формирането на ново пространство за комуникация. Например формулата за сбогом „преди връзка“ възникна благодарение на активната комуникация на мобилен телефон. В същото време темпът ни на живот се ускори, което доведе до компресиране на някои думи. Например в SMS пишем „ATP“, а не „благодаря“. Това са очевидни и повърхностни примери, но в действителност промените са по -дълбоки.
• Глобализация, което се проявява под формата на въздействие на английския върху руския и други големи езици. Той засяга себе си Английски, но малко по -различно. Пример за това би било появата на Global English, опростена версия на този език.

За речници и правила на руския език

- Как лингвистите разбират, че е време да добавим определена дума в речника? Или какво трябва да се каже по този начин, а не по друг начин?

Това е много сложен въпрос и в езиковите традиции - както в различни, така и в рамките на едно - се решава по различни начини. Руската лексикографска традиция е доста консервативна.

У нас традиционно се публикуваха речници нови думи. Думата трябваше да прекара известно време в тях, преди да влезе в големия речник на руския език - например в обяснителния или правописния. Това е един вид чистилище. Ако думата се държеше добре - тя се използваше активно, след известно време (пет или повече години) тя можеше да бъде включена в обичайния речник на литературния руски език.

И това придържане към традицията до голяма степен е запазено и до днес. Следователно руските речници изостават много от днешната ни реч. Много думи, които вече активно използваме, имат трудности да пробият път към тях. Според мен това е проблем. И аз изобщо не съм консервативен по този въпрос.

Сега лингвистите активно обсъждат до каква форма на речника ще стигнем в близко бъдеще. мисля, че Интернетът ни дава възможност да създадем нов тип източник - бърз речник. В него ще можем да записваме нови думи, дори и да не се вкоренят в бъдеще. Естествено, със съответните белези: тогава се появи - не е намерен от такова и онова време. Но той все още не е.

- Ако някои думи ги няма в речника и хората ги използват, се оказва, че не говорят правилно?

Довеждате съществуващата консервативна тенденция до абсурд. Не вярвам, че говорим неправилно, ако използваме дума, която все още не е влязла в съществуващите речници. Например, никой не обвинява хората за неграмотност, ако казват думата „HYIP“. Липсата на много нови думи в речника говори повече за изоставането на нашата лексикографска традиция.

- Но какво ще кажете за ситуацията с думата „кафе“? Едва наскоро стана възможно да се използва в средния род - и в същото време да не се счита за неграмотен.

Това е различен проблем и трябва да се разглежда отделно. „Кафе“ не престава да бъде дума мъжки пол. Просто лингвистите разпознаха средния пол като дори не равен, но приемлив. По -малко правилно, но все пак в рамките на литературната норма. Това е абсолютно правилното решение, защото „кафето“ се използва повече от век и в средния род. Същото правят и добре образованите носители на езика.

Разбира се, всички научихме в училище, че е правилно да кажем „черно кафе“, а ако използваме „черно“, това е груба грешка. Но в текстовете на известни, уважавани и, разбира се, грамотни писатели, например Константин Паустовски, има и „кафе“ в средния пол. Той беше приложен от автора и редакторът и коректорът го разрешиха. Така че изразът в този случай премина през цяла верига от проверки.

С промяната на правилото наистина направихме така, че повечето рускоезични хора престанаха да се считат за неграмотни. Няма нищо лошо. И ако искам, мога да продължа да използвам мъжкия пол.

Защо промяната в правилата беше толкова бавна?

В различни речници това се случва по различно време. Така че някои от тях отдавна са признали средния пол за думата „кафе“. Но през 2009-2010 г. журналистите забелязаха промяна в речника, който беше включен в списъка на препоръчаните. В резултат на това около лексемата се разгърна цял скандал.

Реакцията на културните носители на такива промени винаги е отрицателна. Защото знаеха, че „кафето“ е мъжко. И това отличаваше културния носител от некултурния. Толерантност среден доведе до факта, че това предимство изчезна. Хората се чувстваха наранени - и това породи много конфликти и шеги.

Някой каза, че повече няма да пият кафе. Други предполагат, че черното кафе е лошо кафе (или лошо), а черното кафе е добро. Културният роден говорител е консервативен и не иска да се променя. Но това е неизбежно: понякога в езика се случват трансформации. Добавянето на кастрата е точно вътрешен процес.

На руски думите, които завършват на „е“, обикновено са средни. И това се отнася само за онези думи, в които „е“ е краят. Тоест по думите на отклонените например в „морето“. А за нежеланите думи „е“ или „о“ („палто“ или „кафе“) не е завършек, така че те не трябва да следват това правило.

По -модерен пример е „еврото“, което веднага започна да се използва в мъжкия пол. Вероятно повлиян от думата „долар“. Но постепенно той беше привлечен в групата на кастратите. Защото „еврото“, макар и неразрушимо, завършваше на „о“. И така започна да се държи като жетон с такъв завършек (например „прозорец“). Същото се случи и с „кафе“. В обикновения език се използва в среден род, а понякога дори склонен.

За „чистотата“ на езика, интернет жаргона и грамотността

- Как се чувствате към хората, които се застъпват за известна „чистота“ на езика и протестират срещу заемането?

В езика винаги има борба между консерватори и новатори. Ако отскочим два века назад, неизбежно ще се натъкнем на спор между славянофили и западняци. И името на адмирал Александър Шишков също ще изплува, който предложи руски опции за чуждестранни заеми. Този спор продължава и днес. И тук няма правилно и грешно: винаги е въпрос на мярка и вкус.

В никакъв случай не съм консерватор. Вярвам, че езикът е принуден да се промени. Включително защото много се стига до това заемане. Но темпото за мен, като носител на езика, а не лингвист, също не винаги е приятно и удобно. Разстройва ме, когато в текста попадам на непознати термини, които трябва да се търсят не в речници, а в интернет. И в някои ситуации бих предпочел да използвам руски думи, просто защото са по -познати.

Но ние до голяма степен забравихме как да развием руски аналози на заемите. А така наречените пазители на родния език все още губят битката.

- Как появата на Интернет се отрази на езиците?

Това е огромна тема, затова ще разгледам няколко основни неща. Скоростта на разпространение на информация в Интернет е много висока. Това създава специални условия за съществуването на думата.

И модата започва да играе голяма роля. Той винаги е съществувал в езика, но не в такъв мащаб. Днес думата може да се издигне до върха на популярността и след известно време (често кратко) да изчезне напълно от езика.

Но има и дълготрайни думи. По -рано дадох пример за "HYIP". Почти мигновено стана популярен, докато изчезне и дори се използва много активно.

На първо място, тя беше свързана с рап културата, но след това много бързо навлезе в общото пространство и започна да се среща в речта на различни хора. И той има всички шансове да стане обикновена дума, част от Руски език.

Също така, едно от много важните явления в езика на Интернет е концепцията за „мем“. Тя може да бъде сравнена с крилати думи и изрази, които съществуват от много дълго време. Но мемът е коренно различен от традиционните фрази: за разлика от тях, той живее сравнително кратко - седмица, месец. Добре е, ако е една година. В същото време мемите се появяват постоянно и това е знак за езика на интернет.

Важно е да се разбере, че не резултатът е важен, а самият процес на тяхното генериране. Тоест, преди самият процес да е стартиран сравнително рядко, а резултатите му - думи - са живели дълго (векове или десетилетия). Но сега е вярно обратното: думите се забравят доста бързо, но се измислят почти всеки ден.

- Какви други примери има? Изглежда сте споменали компресията на думите по -рано?

Има и други примери за влиянието на интернет върху езика. Изисква скорост, така че компресията на думите е доста ярък знак за това. Например, ние пишем „ATP“ вместо „благодаря“ или „поздрав“, а не „здравей“.

Още един пример - съкращения. Благодарение на интернет се появи съкращение, което не е много познато на руския език. В миналото сме съкращавали изключително много изрази, съсредоточени върху съществителното. Например ЦСКА е Централният армейски спортен клуб. Ключовата дума е „клуб“.

И поради възхода на Интернет и влиянието на английския език, съкращенията на изрази, които не са непременно свързани със съществително, започнаха да се появяват в голям брой. Това е доста стандартно на английски. Например ASAP (възможно най -скоро) - „възможно най -бързо“.

И някои от тези съкращения са проникнали в руския език. Например „IMHO“ (imho - според моето скромно мнение) - „според моето скромно мнение“. Появиха се и руски съкращения. Например „syow“ - „днес разбрах“. И в нулевите години се сблъсках с „ttt“-„pah-pah-pah“.

- Защо комуникираме по различен начин в Интернет?

Обикновено писмената реч е голям текст: монолози, романи, статии. И появата на Интернет доведе до факта, че той започна активно да се използва в разговор.

Чатим писмено. Следователно имаше нужда от съживяване на тази реч, тъй като тя е много по -суха от устната. Липсва интонация, изражения на лицето, жестове.

Следователно много от езиковата игра се появи в интернет комуникацията, за която говорих по -рано. И тогава имаше емотикони - това е друг пример за забележимото влияние на интернет върху езика.

- Емотиконите и емотиконите вече са част от езика?

Емотикони (макар и не всички), определено. И емоджи в много по -малка степен. Въпреки че са част от нашата комуникационна система, те все още са картини, а не езикови знаци. Последните включват преди всичко усмивка с усмивка и усмивка на вежди.

Емотиконите се конкурират с препинателни знаци, като например изместване на точка. Те са напълно интегрирани в езиковата система в широкия смисъл на думата.

- Интернет допринася ли за развитието на неграмотността? Защо се случва това?

В интернет има много голяма степен на свобода и езикова игра. Това се отразява на боравенето с думите, с техния графичен вид. На руски това се дължи главно на субкултурата на падонки, възникнала в самия край на 20 век и разпространена през нулевите години.

И, разбира се, по време на перестройката хората искаха да получат възможно най -голяма свобода и от всичко, включително правилата за правопис. Тогава стана модерно да се пише с грешки, но не с каквито и да било, а с такива, които също са нехарактерни за неграмотните хора. Например, използвайте думата "здравей" вместо "здравей".

Ерата на "езика на гадовете" съществуваше доста дълго време - около 10 години. Това повлия на толерантността към грешки. Тъй като отклонение от правописните правила, допуснато по игрив начин, е простимо. И благодарение на това беше възможно да се преодолее срамът от неграмотността, който съществуваше в умовете Съветски от хора.

Защото е невъзможно да общувате пълноценно в Интернет, ако се страхувате да не направите грешка. Така че нуладжиите помогнаха да се направи избор в полза на комуникацията и комуникацията, а не на грамотността.

Модата за "езика на копелетата" отмина, но свободата на работа с писмената реч е запазена. И днес всеки пише поради собствената си грамотност или неграмотност. Ако отговорът на въпроса е съвсем прост, тогава грамотността предполага система от забрани и ограничения, а интернет първоначално е пространство на свобода, което се прелива в свободата.

- Езикът се движи към простотата. Могат ли тогава тези промени да се нарекат еволюция?

Мога. Само чрез еволюцията не на целия език, а на неговата част. Например период в края на съобщението изчезва, защото отсъствието му не пречи на разбирането. В крайна сметка го пропускаме не във всяко изречение, а в края на кратко съобщение, което вече е в рамка.

Ако следвате правилата, тогава трябва да поставите точка, но нищо лошо няма да се случи, ако не го направите. Малко вероятно е събеседникът да мисли, че сте неграмотни. Сега мнозина обикновено го възприемат като специален знак, изразяващ сериозността или недоволството на писателя.

Във всеки случай подобни опростявания са свързани с човека мързел. Лингвистите наричат ​​това принцип на икономичност, но това всъщност е мързел.

- Могат ли с течение на времето тези опростявания да преминат в бизнес кореспонденция, книги, медийни статии?

Бих искал да отговоря, че не. Това са различни области. Бизнес кореспонденцията трябва да бъде по -грамотна и да следва установените правила, а не модните тенденции. Този начин не бива да се пренася и върху книгите. И журналистът не бива да пропуска темата.

Въпреки това обикновената писмена реч има известно влияние върху това, което е извън нейната сфера. Но нищо не може да се предвиди тук. Може би ще остане ясна граница, или може би някои неща ще престанат да бъдат принципни.

Но все още не виждам заплаха за обикновения писмен език. Освен когато чета спортни репортажи: в тях често срещам неграмотност. Причината е, че е по -важно авторът бързо да напише новината и да съобщи нещо на читателя, отколкото да провери речник.

- Как се чувствате към хората, които се наричат ​​граматически-нацистки?

Граматическите нацисти не само посочват неграмотността и се опитват да подобрят речта. Те го използват като аргумент в аргумент: ако направите граматическа грешка, няма как да сте прави. Така те дискредитират събеседника.

Винаги ми се струваше, че тяхната позиция е уязвима, защото пречат на комуникацията. Днес поведението на граматическия нацист вече не ми се струва спешна тема за дискусия. Напоследък на тях се гледа като на някакъв вид троловекоито пречат на комуникацията.

Сега допускаме известна неграмотност на нашия събеседник. Всеки пише поради своята грамотност и хората са свободни да формират собствено мнение за него. Тоест някои грешки наистина могат да се разглеждат като клеветнически. По -често обаче позицията на човек все още е по -важна от нивото му на познаване на правилата на езика в тази дискусия.

- Какви погрешни схващания ви дразнят най -много като лингвист?

Безумно ме дразни митът за смъртта на руския език. Защото най -голямата заплаха за него е, когато изчезне от общуването, комуникацията. Но руският език се използва активно - говорим го и си кореспондираме. Така че не говорим за никаква смърт и деградация. Разбира се, трябва да се притеснявате за родния си език. Но такъв плач ме дразни. Това често е манипулация на общественото мнение.

Проблемът е само в една област - в наука и научни текстове. Има тенденции, които са опасни за езика. Много учени пишат статии на английски език. Това е разбираемо: авторът иска да бъде известен за работата си по целия свят. Но ако всички добри учени преминат към английски, тогава ще загубим терминологията, а оттам и руския език в тази област.

За учтивостта и развитието на речта

- Как непознатите могат да се отнасят неутрално и уважително един към друг?

В руския етикет винаги е имало просто правило: ако знаете името на събеседника (няма значение - име или име и бащино име), тогава го използвайте в комуникацията, в противен случай няма да бъде много учтив. Днес това правило е частично нарушено.

Има огромен брой препратки на руски език. Активно се използват различни форми на родство, например „брат“, „сестра“, „леля“, „чичо“, „майка“. И таксиметровият шофьор често се нарича "шеф" или "командир".

Но всичко това са неформални фрази, които са подходящи само ако искаме да затворим дистанцията. И няма неутрален адрес на руски език. И ако не знаете името на събеседника, тогава изобщо не е необходимо да използвате формулярите за контакт.

- И как тогава да се обадя на човек, например, в автобус?

Просто използвайте думи от речта етикет - „Съжалявам“, „Съжалявам“. Ако искам да привличам внимание, не казвам „мосю“ или „фрау“, а „Съжалявам, изпуснахте ключовете си“. Това е достатъчно за учтива комуникация.

- Защо е прието да се обръщаме към някои хора с вас, а други с вас? В много езици на европейските страни вторият вариант вече не се използва. Ще бъде ли така и на руски?

Дано не, защото не искам да опростявам тази система. И когато говориш за много европейски страни, не си съвсем прав. Разбира се, това вече не е на английски, както в някои други. И има страни, в които обхватът на използване на „ти“ просто се стеснява. Но думата все още не изчезна.

Вярвам, че такава демократизация е напълно незадължителна. И не мисля, че има тенденция за опростяване на тази система. По -скоро е важно за английския като световен език.

Универсалността е наистина критична там. Във всяка ситуация не бива да мисля как да се обърна към човек. И други езици може да запазят някои нюанси, по -сложни системи и подсистеми.

„Вие“ и „вие“ сте изключително интересна и сложна система. А неговото описание е важна част от езиковото изследване на езика. Като лингвист обичам да поддържам сложност. И тъй като превозвачът е свикнал с това и нямам нужда да желая промени.

Може би това опростяване е по -уместно за младите хора, които са по -силно повлияни от глобализацията.

- Как да обогатите речника си?

Чета.

- Какво да чета? Класика? Или вече е остарял?

Оттеглено, но все пак полезно. Ако искате да обогатите езика си, тогава трябва да прочетете всичко: съвременни книги, нехудожествена литература, Съветска литература, класика от XIX век.

Разбира се, ако четете стара литература, ще започнете да използвате думи, които по -младите събеседници може да не знаят. Но ще имате голям речник, който също е полезен, защото речникът разкрива богатството на света.

- Могат ли филмите с добри диалози да бъдат толкова полезни за развитието на речта, колкото книгите?

Филмите с добър диалог може да не са полезни, а филмите с лоши - не. Добрият диалог е начинът, по който говорим. Това е естествен говорим език и ние използваме малък речник в него.

А в „лошите“ диалози често могат да се използват неестествени думи, които в нормалната устна реч обикновено не се произнасят. Но това все още е сложен и предизвикателен начин за попълване на запасите. Просто - за четене на разнообразна литература.

Лайф хакване от Максим Кронгауз

Книги

Препоръчвам книгата на моята ученичка, сериозна и интересна лингвистка, Ирина Фуфаева - „Как се казват жените». Тази работа е посветена на темата за феминитивите, която активно се обсъжда в обществото, и авторът демонстрира наистина разумен поглед по този въпрос.

Моят близък колега Александър Пиперски също написа книгата „Езикова конструкция“, За което получи наградата„ Просветител “. В него той говори за изкуствените езици и как те са измислени. Аз също съветвам.

Бих препоръчал моите книги. Най -известният от тях е „Руски език на ръба на нервен срив”, Която е посветена точно на процесите, които обсъдихме с вас в това интервю. Неговото продължение беше книга, посветена на развитието на езика в Интернет - „Книга за самообучение на Албански“, където Албански е такова жаргонно име за руския език в Интернет.

И вече в съавторство с петима млади колеги, книгата „Речник на езика на Internet.ru”, Което се превърна в опит за фиксиране на думите и изразите на руския език, от значение за интернет комуникацията. Също така заедно с други автори издадохме „Сто езика: Вселена от думи и значения».

Видео

Тук може би се отклоних от езиковите теми. С удоволствие гледам интервюта в YouTube. От самото начало следях отблизо Юрий Дудем. Винаги ми се струваше, че видеоклиповете му са ярки не само по съдържание, но и в езиков смисъл.

Ако с млади рапъри Дъд активно псува и използва жаргон, то с интелигентни и по -възрастни хора говори доста коректен руски. И много обичам да наблюдавам многообразието на езика на Юри и неговите събеседници.

Обичам да гледам и интервюта Ирина Шихман и Елизавета Осетинская. Мисля, че те са много любопитни, включително и от гледна точка на съвременния руски език.